За книгата: 2011 / "...актьорът царуваше на сцената, беше нейният господар. Директорът беше невидим. Никой не се сети за него. Пейзажът се смяташе за нещо напълно маловажно и безинтересно, поне в драмата. Но публиката оцени актьорската игра в цялата й, така да се каже, чистота, без никакви режисьорски измислици. Същността на театъра не се загуби. На преден план беше човек, личност в цялата сложност и многообразие на неговия духовен живот. Но тъй като актьорите, възпитани в най-добрите традиции на московската сцена, остаряха и умряха, падането на Малий театър става все по-очевидно.».